Съдба |
||
Съдба Черен гарван над къщите шари, черни цигани шетат в полето, много болки, и нови и стари, като клин се забиват в градчето. Но защо е така безразлично, и се души във тези неволи, тук отдавна проблема е личен, а човекът, кому да се моли ? Той не вярва във никой и в нищо, на душата си врътна и ключа, и на всички посоки разнищен, заприлича на дворното куче. Не проблясват ками във сокака, нито Дякона сее надежди, ех , Чирпане, какво ли те чака?, с тези скъсани днешни одежди. А какви обещания бяха, под каква пирамида от думи, колко хора с властта се венчаха, а пък ние глупците кумувахме. Гледам Яворов, как ме прострелва, и ме съди с нескрита заплаха, днес отново е време разделно, и отново сме там на тезгяха. Всяка мъка е с край и начало, в тъмнината и там се проглежда, за да кажем, че нещо сме дали, нека бъде, искрица надежда. Ангел Кроснев град Чирпан |
||