Съдба

 Съдба

Черен гарван над къщите шари,
черни цигани шетат в полето,
много болки, и нови и стари,
като клин се забиват в градчето.

Но защо е така безразлично,
и се души във тези неволи,
тук отдавна проблема е личен,
а човекът, кому да се моли ?

Той не вярва във никой и в нищо,
на душата си врътна и ключа,
и на всички посоки разнищен,
заприлича на дворното куче.

Не проблясват ками във сокака,
нито Дякона сее надежди,
ех , Чирпане, какво ли те чака?,
с тези скъсани днешни одежди.

А какви обещания бяха,
под каква пирамида от думи,
колко хора с властта се венчаха,
а пък ние глупците кумувахме.

Гледам Яворов, как ме прострелва,
и ме съди с нескрита заплаха,
днес отново е време разделно,
и отново сме там на тезгяха.

Всяка мъка е с край и начало,
в тъмнината и там се проглежда,
за да кажем, че нещо сме дали,
нека бъде, искрица надежда.


Ангел Кроснев
град Чирпан







{START_COUNTER}