DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Реквием за Димитър Данаилов

Черковно клепало гризе тишината,
разсича на хапки зловещия мрак,
търкули се в черните дебри луната,
градчето осъмна без своя моряк.

Ридаещ, превит си от болка Чирпане,
какво си без своя дамгосан поет,
длъжник си и нека дългът ти остане,
бодилът в твоя еснафски букет,

Съдран от интриги, разяждан от язви,
отколе разпъван на Божия кръст,
нима не разбираш, че твоите пазви,
отдавна е Господ посочил със пръст.

Магия ли има, та нежната струна,
се скъса от нечия, чужда ръка,
При Пейо отиде човекът с бастуна,
защо ли големите свършват така?

Отиват и ето последните звуци,
от удар на пръст върху дървен капак,
поливам с вино сухите буци,
поклон и прости ни за всичко МОРЯК.

Ангел Кроснев
град Чирпан


{START_COUNTER}