Присъда |
||
Властта в ръцете на простака, какъв страхотен бумеранг, човеко, ти какво го чакаш, защо му даваш, сан и ранг? Та той ли ще те води смело в компютърния лабиринт, където цифри полудели се гонят със страхотен спринт. Дори на рожбата - идея, осенила те в някой час, ембарго слага фарисея, отприщил цялата си власт. Доде накрая сам превиеш гръбнака си като трион и вместо да крещиш и виеш, говориш със миньорен тон. Така го мъкнеш като бреме, на гръб, подобно алпинист, хвърли го вече му е време, съвсем, като ненужен лист. Нe го щади, върви в атака, той няма чувство, нито срам, отколе бич е за простака, по пътя си да движи сам. Ангел Кроснев град Чирпан |
||