Присъда

Властта в ръцете на простака,
какъв страхотен бумеранг,
човеко, ти какво го чакаш,
защо му даваш, сан и ранг?

Та той ли ще те води смело
в компютърния лабиринт,
където цифри полудели
се гонят със страхотен спринт.

Дори на рожбата - идея,
осенила те в някой час,
ембарго слага фарисея,
отприщил цялата си власт.

Доде накрая сам превиеш
гръбнака си като трион
и вместо да крещиш и виеш,
говориш със миньорен тон.

Така го мъкнеш като бреме,
на гръб, подобно алпинист,
хвърли го вече му е време,
съвсем, като ненужен лист.

Нe го щади, върви в атака,
той няма чувство, нито срам,
отколе бич е за простака,
по пътя си да движи сам.

Ангел Кроснев
град Чирпан



{START_COUNTER}