Пред паметника на Яворов |
||
Изцъклено зъзне отгоре небето, и мята прожектора белия сноп, застанал пред своя олтар сред градчето, две листчета вая от вехтия джоб. На изповед идвам при тебе в мрака, в краката ти падам и аз изтерзан, стихът ми изтръпнал присъдата чака, край мене е тихо, заспал е Чирпан. В ушите ми бие гласът на сърцето, отсечено в твърдия мрамор звъни, а тънките вадичики пот по лицето, обилно се стичат по всички страни. Но вътре в душата е леко и ясно, пречистен аз бавно поемам назад, припламват цветя на свещеното място, и пръскат искра над смълчания град. Прости ми загдето смущавам покоя, но тук ми е хвърлена пъпната връв, затуй и духът ми е тъй неспокоен, и винаги будна чирпанската кръв. Ангел Кроснев град Чирпан |
||