Пред паметника на Яворов

Изцъклено зъзне отгоре небето,
и мята прожектора белия сноп,
застанал пред своя олтар сред градчето,
две листчета вая от вехтия джоб.

На изповед идвам при тебе в мрака,
в краката ти падам и аз изтерзан,
стихът ми изтръпнал присъдата чака,
край мене е тихо, заспал е Чирпан.

В ушите ми бие гласът на сърцето,
отсечено в твърдия мрамор звъни,
а тънките вадичики пот по лицето,
обилно се стичат по всички страни.

Но вътре в душата е леко и ясно,
пречистен аз бавно поемам назад,
припламват цветя на свещеното място,
и пръскат искра над смълчания град.

Прости ми загдето смущавам покоя,
но тук ми е хвърлена пъпната връв,
затуй и духът ми е тъй неспокоен,
и винаги будна чирпанската кръв.

Ангел Кроснев
град Чирпан



{START_COUNTER}