Песен за чирпанската кама |
||
Наточена на кремъчно точило- свистяла като огън в робски мрак, прерязвала въжета на бесило, забивала се в гърлото на враг. Готова да убие и ламя- такава била чирпанската кама. И носят се предания за нея от старите години до сега. Оправяла тя сметките със бея за момин лик помръкнал от тъга. Пазителка и на имот и чест, и на вдовишкия живот злочест. Във пояс, до тютюна и чакмака, и плоската с ракия все била. При турските засади във сокака излитала тя в миг като стрела. И пъпа на чирпанското дете бил рязан с нея - здраво да расте! По свята от икона божигробска сияела в ония времена . Разсичала вериги пранги робски, наказвала доказана вина- тъй както Вълко и Кабаиван от епоса на стария Чирпан. А днес - о, страх ме е да кажа- и тя е станала музейна вещ. Но и в музея тя стои на стража, пламти от нея примера горещ и ако пак се появи ламя, ще грабнем ний чирпанската кама! Димитър Данаилов град Чирпан |
||