Песен за чирпанската кама

Наточена на кремъчно точило-
свистяла като огън в робски мрак,
прерязвала въжета на бесило,
забивала се в гърлото на враг.
Готова да убие и ламя-
такава била чирпанската кама.

И носят се предания за нея
от старите години до сега.
Оправяла тя сметките със бея
за момин лик помръкнал от тъга.
Пазителка и на имот и чест,
и на вдовишкия живот злочест.

Във пояс, до тютюна и чакмака,
и плоската с ракия все била.
При турските засади във сокака
излитала тя в миг като стрела.
И пъпа на чирпанското дете
бил рязан с нея - здраво да расте!

По свята от икона божигробска
сияела в ония времена .
Разсичала вериги
пранги робски,
наказвала доказана вина-
тъй както Вълко и Кабаиван
от епоса на стария Чирпан.

А днес - о, страх ме е да кажа-
и тя е станала музейна вещ.
Но и в музея тя стои на стража,
пламти от нея примера горещ
и ако пак се появи ламя,
ще грабнем ний чирпанската кама!

Димитър Данаилов
град Чирпан




{START_COUNTER}