Песента на Висоцки |
||
Парче от китара, съдрана завеса, разкъсани нерви и струни, гори микрофона от трескава песен, със грапави делнични думи. И ето душата ми в миг се съблича, куршумите бият на голо, и всяка пътека към зоната ничия, отрязва китарното соло. Не е ли моята съвест монета, усетила сладост в хазарта, не са ли фалшиви и всички куплети, със нея дошли на пазара. Отново се късат китарните корди, от тонове, гневно дълбоки, и бият във мене горещи акорди, не спирай Владимир Висоцки! Ангел Кроснев град Чирпан |
||