Ода за чирпанското вино |
||
В прозрачната чаша на тънки кристали, рубинено слънце се мята, излишни са тука комплименти, похвали, това е кръвта на земята. Която по здравите вени потича, пенлива, чирпанска, богата, опива с дъха си на младо момиче, запалено, страстно и свято. И всяка фибра в гърдите запява, очите блестят, като пещи, в такива моменти какво ми остава, освен да те любя горещо. Това е чирпанското вино, което, се пие със свята молитва, то още в очите на Яворов свети, и Господ в неделя от него опитва. Ангел Кроснев град Чирпан |
||