Обич

Ревнувам те от чашата която,
крадливо те целува вместо мен,
от виното във вените разлято,
от всеки поглед в тебе устремен.

На въздуха от топлата прегръдка
от оня лъч на бледата луна,
косите ти прорязал като тръпка,
наместо мен жадувана жена.

Макар да е съвсем несъвместимо,
съжителство на ревност и любов,
ревнувам даже малкото ти име,
изпуснато във мъжки диалог.

Такъв съм и обичам и ревнувам,
един безкраен вътрешен диспут,
не бих могъл за миг да се преструвам,
пьк нека да ме смятат и за луд.

Ангел Кроснев
град Чирпан




{START_COUNTER}