Обич |
||
Ревнувам те от чашата която, крадливо те целува вместо мен, от виното във вените разлято, от всеки поглед в тебе устремен. На въздуха от топлата прегръдка от оня лъч на бледата луна, косите ти прорязал като тръпка, наместо мен жадувана жена. Макар да е съвсем несъвместимо, съжителство на ревност и любов, ревнувам даже малкото ти име, изпуснато във мъжки диалог. Такъв съм и обичам и ревнувам, един безкраен вътрешен диспут, не бих могъл за миг да се преструвам, пьк нека да ме смятат и за луд. Ангел Кроснев град Чирпан |
||