Начало |
||
Пиянството на свободата, премина в тежък махмурлук, притиснат здраво до стената, народа не издава звук. Преди, заспиваше с "Катюша", сега, прегръщаш "чичо Сам", научен винаги да слушаш, народе как не те е срам! Избраните от теб велможи, търгуват твоя интерес, забиват във гърба ти ножа, а утре ще ти сложат фес. Такъв им трябваш ти на тях, в мъглата им червено- синя, неук, превил гърба от страх, прострял ръка за милостиня. Навъсил вежди сред звездите, Апостола изпраща огън, и чувам Ботеви молитви, като послания от бога. Усещам прилив, страшна сила, и виждам, като в огледало, наместо чуждоземна милост, да търсим Българско начало. Ангел Кроснев град Чирпан |
||