Корени |
||
И аз избродих много светове, душата ми преля, от чужди звуци, но тук земята, страстно ме зове, със шепота на топлите си буци. Обичам да лежа на чернозема, когато, тръпне плодната лоза, и сладък сок към зърното поема, пречистен, като мамина сълза. И тук откривам, свойта орисия, далече от задъхания свят, когато се усещам чирпанлия, тогаз разбирам, колко съм богат. Контрастни сили, нека ме въртят, на прах ще стана, в пръст ще се повторя, при теб са връщам, тук е моят път, поклон градче, пред якия ти корен. Ангел Кроснев град Чирпан |
||