Корени

И аз избродих много светове,
душата ми преля, от чужди звуци,
но тук земята, страстно ме зове,
със шепота на топлите си буци.

Обичам да лежа на чернозема,
когато, тръпне плодната лоза,
и сладък сок към зърното поема,
пречистен, като мамина сълза.

И тук откривам, свойта орисия,
далече от задъхания свят,
когато се усещам чирпанлия,
тогаз разбирам, колко съм богат.

Контрастни сили, нека ме въртят,
на прах ще стана, в пръст ще се повторя,
при теб са връщам, тук е моят път,
поклон градче, пред якия ти корен.

Ангел Кроснев
град Чирпан




{START_COUNTER}