Изповед

Изгубих много свидни хора,
отдавна вече са отвъд,
с тях често нощем си говоря,
и се изправям сам на съд.

Не съм за този свят роден,
на мен душата ми е друга,
не съм мошеник и кретен,
не мога и да съм прислуга.

Тогава всъшност аз какво съм,
защо съм сам, защо съм тук,
една лавина от въпроси,
главата ми разбива с чук.

Рздавах всичко с пълни шепи,
за себе си не скътах грош,
дали пък хората са слепи,
дали за туй не станах лош.

Резервен изход не намирам,
и все със този монолог,
ранената душа умира,
дано да я приеме бог.

Ангел Кроснев
град Чирпан



{START_COUNTER}