Изповед |
||
Изгубих много свидни хора, отдавна вече са отвъд, с тях често нощем си говоря, и се изправям сам на съд. Не съм за този свят роден, на мен душата ми е друга, не съм мошеник и кретен, не мога и да съм прислуга. Тогава всъшност аз какво съм, защо съм сам, защо съм тук, една лавина от въпроси, главата ми разбива с чук. Рздавах всичко с пълни шепи, за себе си не скътах грош, дали пък хората са слепи, дали за туй не станах лош. Резервен изход не намирам, и все със този монолог, ранената душа умира, дано да я приеме бог. Ангел Кроснев град Чирпан |
||