Женска сила

В натруфен дом до болка отчуждена,
ти вечер се прибираш точно в пет,
съпругът те посреща като бреме,
със някакъв жаргонен епитет,

И свадата отново се подхваща,
от нищо се превръща във скандал,
а мъката започва да те дращи,
наточила безмилостен кинжал.

Очите ти неистово се впиват,
на секциите в дървения скут,
на никому ненужни, мълчаливи,
претъпкани с излишен атрибут.

И пак потъваш в собственото царство,
сред кухненски букет от миризми,
чешмата хвърля водното си ласо,
от него няма кой да те спаси.

Студена, непозната мълчалива,
във своя дом разлюбена жена,
едно кълбо от нерви се превива,
жадувайки мъничко топлина.

Във нечий поглед ти си я открила,
психически подготвена за взрива,
увлечена от своя женска сила,
дано поне да си щастлива.


Ангел Кроснев
град Чирпан



{START_COUNTER}