Пред Апостола на свободата

Два пътя Апостоле - единият, чужд, но свободен,
а другият - цял в неизвестност и може би смърт,
ти, който дома си и храм си оставил господен,
от стръмното било, си хлътнал в опасния път.

И после над тебе, когато са спуснали клупа,
и твърдата примка те лизнала с грапав език,
високо загледан над дивата яростна група
ти не смърт си виждал, а волния български лик.

Сега, като идвам и падам пред тебе, Апостоле,
внезапно ми кажат, "Избирай единия път!",
ще мога ли днес със ръка отмаляла от тостове,
и аз като теб за народа да тръгна на смърт?

Не ще ли усетя предателски тръпки по кожата
и спазми във гърлото сухо и пареща пот,
ах, как се изтънчихме легнали в меките ложета,
и колко ревниво сме влюбени в своя живот!

С очите гранитни ме гледай отгоре Апостоле,
по лекия път ли поема треперещ от страх,
взривявай без милост, към тебе обратните мостове,
страхливците никога нека не стъпват по тях.

Ангел Кроснев
град Чирпан




{START_COUNTER}