28-годишният Пейо Яворов се запознава с 16-годишната Мина Тодорова, сестра на неговия приятел - белетриста и драматург Петко Ю. Тодоров, в неговия дом в София през 1906 г. Мина или Минка, както галено я наричат близките й, току-що е пристигнала от гр. Елена на гости. Тя и Петко са деца на големия патриот и търговец - чорбаджи Юрдан Тодоров, дългогодишен депутат от известна възрожденска фамилия. Неговата съпруга Роза е в роднински връзки с Иларион Макариополски и Стоян Михайловски.
Патриархално възпитаната Минка приема със зачервяване комплиментите на Яворов, който почти не се отделя от младото красиво момиче. Вдъхновен от нея, още същата вечер пише стихотворението "Благовещение". След 6 дена Минка си заминава и изпраща на Яворов картичка от родния си град. Макар поетът все още да не се е излекувал от чувствата си към Дора Габе, за свое учудване усеща, че започва да се влюбва в "милото момиче". Той доверява на своята малка приятелка, че през септември ще замине за Франция. Минка е разтревожена, че мъжът, по когото е увлечена, няма да бъде почти цяла година в България. Яворов предлага директно на девойката да се омъжи за него.
Той є пише, че желае да я види, преди да замине. А заплененото от чара му момиче иска от родителите си отиде да учи в Париж. Чорбаджи Юрдан се съгласява, но настоява първо здравето на дъщеря му да укрепне. Мина боледува често от настинки, вдига без повод температура, понякога няма сили за нищо и лекарите се съмняват за туберкулоза.
На 2 септември 1906 година Яворов тръгва за Франция. Няколко минути преди да тръгне влакът му, той пуска от гарата писмо, в което пише, че не се радва на пътуването си, защото няма да бъде до нея. След като се настанява в Нанси, изпраща адреса си на госпожица Тодорова.
След 12 дена в списание "Художник" излиза цикъл от стихотворения, озаглавени от поета "Предчувствия". Племенницата на Яворов Ганка Найденова- Стоилова, е убедена, че вуйчо й е имал предчувствие за ранната смърт на Мина.
Младата жена пише на Яворов, че цялото й семейство е против тяхната връзка и тя е дала обещание на родителите си никога повече да не се вижда с него. Мина е потисната и му пише кратко писмо, пропито с обич. Яворов е поласкан и едновременно е разгневен на фамилията Тодорови.
Скоро той изпраща на любимата си стихотворението "Обичам те, въздушно нежна , в нежна младост" с посвещение над него: "На Минка Юр. Тодорова". Чувства се задължен да каже на девойката, че е дал в списание "Мисъл" китката стихотворения "Писма". "Вашите писма са ме вдъхновили. И много уместно бе да поставя под всяка от творбите по един епиграф, извлечен от тях", изтъква Пейо. В писмо от 4 ноември поетът настоява за ръката на девойката, но поставя условие - тя трябва да се раздели с близките си
В писмата си той непрекъснато изповядва любовта си към "милото момиче". Сестрата на П. Ю. Тодоров мълчи. Накрая му съобщава, че й е абсолютно забранено да си кореспондира с него. Уважава родителите си и не иска те да страдат заради нея.
През август следващата година той получава писмо от Мина, която му съобщава, че е в София. Младата жена му определя среща, но двамата не успяват да се видят, защото умира майка му Гана Крачолова. Пейо е съкрушен и чак в края на септември пише на своята приятелка. Девойката му отговаря, че ще се подложи на операция, за да бъде здрава и сама да управлява живота си. Тя желае да се види с Пейо и смята, че това ще бъде последната им среща. Поетът е уплашен за здравето на момичето, но се страхува, че Минка ще хленчи, когато се срещнат.
Яворов има цяла седмица много силно главоболие и накрая прави пред сестра си Екатерина жестока изповед: "Моята приятелка е вече нажежена до най-висок градус. Боже мой, ами че аз съвсем не съм човек за женене и семеен живот! Помисля ли за такъв край, аз чувствам любовта ми да се превръща в една непреодолима ненавист! Бих дал мило и драго тая история да не съществуваше и тая попара, която сам надробих, да не чакаше да я сърбам сега…", пише й той. В писмо до Боян Пенев Яворов е още по-ясен. Той пише, че любовта за него е любопитство и нищо друго.
Той и Минка се срещат чак на 17 април 1908 година в Народния театър. Тя е претърпяла операцията и е съвсем променена. Поетът подозира, че момичето може да му направи сцена пред хората. В писмо до сестра си Екатерина той споменава, че предчувства само нещастие, и веднага иска от Мина да му върне всички писма. Младата жена е отчаяна. Уверява го, че никога не би се хвалила с тях, а в този момент го обича още повече...
След три месеца се престрашава и праща отчаяно писмо до Пейо. В него признава, че ако се излекува, ще захвърли оковите, които близките са й сложили и ще поиска двамата да се свържат завинаги.
Яворов й отговаря, че животът е жесток и че никой не го разбира. Вместо да е директен, той я занимава с творчески въпроси и я съветва да мисли за своето здраве. Госпожица Тодорова му пише веднага и му доверява, че, ако се омъжи за него, няма да направи никаква жертва. Маестрото иска от младата жена да сложат край на приятелството си. Минка твърди, че е съгласна. "Обичам те, обичам те с всичката непокътната досега сила на своята душа", изтъква тя.
В предчувствие за нещо лошо поетът моли момичето да му изпрати кичур от косите си. Щом го получава, го слага в медальон. През март девойката пристига в София, за да постъпи в санаториум. С Яворов успяват да се видят три пъти. Научил за тези срещи, Петко от приятел се превръща в пръв враг на поета.
На 19 юни творецът изпраща последното си писмо до Мина. В него той приема условно желанието на младата жена - да я чака 2 години, докато оздравее и завърши образованието си. Определя й среща - на 18 юни 1911 г. в 8,30 вечерта, "на същото място, дето приказвахме снощи. Ако единият от двамата не се яви, дошлият да не го чака дълго, а да му пожелае в душата си щастие".
На 1 септември 1909 г. Мина заминава на лечение в Париж през Букурещ, да не би пак да успее да се види с Яворов. И не се връща повече в България. Болестта й се оказва туберкулозен перитонит. В санаториума "Берк" на Атлантическия океан събира последни сили и пише прощално писмо до брат си Петко в София. В него обвинява роднините си, че са се противопоставили на връзката й с Яворов.
В края на юни 1910 г. поетът прави отчаяни опити да замине за Франция и да види Мина. На 9 юли той е в Кале и настоява с телеграма пред Никола и Петко да зърне, макар и за миг, "милото дете". Тодорови му отговарят, че свиждането е невъзможно. Любимата им сестра вече е в агония. Съветват го да отиде в Париж, където ще бъде погребението.
Мина умира на 12 юли вечерта. Близките й я погребват на 14 юли в гробищата на малко градче близо до Париж. Пейо присъства на опелото в руската църква, а след това помага на семейството да уреди редица проблеми, възникнали с гроба на дъщеря им.
На 17 август, в Елена, нещастните родители на Минка вземат решение да подарят някои нейни лични вещи на поета. Всички скърбят, че са тормозили нежното същество за любовта му с Яворов. От този момент ненавистта на фамилията към твореца се превръща в обич към него.
ГАЛИНА МИНЧЕВА