Георги Данчов
| Георги Данчов – Зографина | |
| български художник и революционер | |
 фотография на Димитър Карастоянов, около 1893 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Православна църква |
| Народен представител в: VI ОНС IV ВНС VII ОНС | |
| Георги Данчов – Зографина в Общомедия | |
Георги Попгеоргиев Данчов – Зографина е български възрожденски художник и революционер. Близък съратник на Васил Левски и автор на считания за най-точен портрет на Апостола.[1][2] Георги Данчов е баща на Никола и Иван Данчови, съставители на една от първите български енциклопедии и множество речници.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Данчов е роден на 27 юли 1846 г. в гр. Чирпан. През 1860 г. започва ученето при Алекси Атанасов, известен зограф от гр. Станимака (дн. Асеновград). Заминава за Цариград и учи литографска техника в ателието на Исарион (1865), усвоява тънкостите и на фотографското изкуство.
Националреволюционер и общественик[редактиране | редактиране на кода]
На 24 май 1869 г. Васил Левски пристига в гр. Чирпан и отсяда в неговия дом. Тук основава Чирпанския частен революционен комитет, чийто председател е Георги Данчов. След залавянето на Васил Левски участва в организация за освобождаване на Апостола, която е безуспешна. За тази си дейност Георги Данчов е арестуван и заточен в Диарбекир (1873) с доживотна присъда. Дори и по това време художественият му ентусиазъм не секва и създава литографията „Русалки“. Успява да избяга в Русия през 1876 г.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) взема участие в Българското опълчение. По пресните емоции на Освобождението през 1879 г. създава в Пловдив легендарната си творба, литографията „Свободна България“.
Участва в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. е избран за член на Временното правителство. През 1890 – 1893 г. е заместник-кмет на град Пловдив. Участва в организацията на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Деец на Народнолибералната партия (стамболовисти). Три пъти е избиран за народен представител.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Георги Данчов рисува икони за църкви в Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Казанлък. През 1861 г. заедно с учителя си Алекси Атанасов изографисва олтарната апсида на Араповския манастир „Св. Неделя“ (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в манастира „Свети Спас“ край Сопот. Първите му литографски творби са портрета на Мидхат паша и композицията „Райна Княгиня в пещерата“. През 1867 г. по поръчка на Найден Геров създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, рисува портрети и на други български революционери и общественици: Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Георги Данчов е един от създателите на българската светска живопис и първите фотографи в България.[3]
На негово име са наименувани улица в София и Пловдив, изложбена зала в Чирпан. Родната му къща е превърната в къща музей „Георги Данчов-Зографина“.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стъпов П., „Георги Данчов Зографина. Документален роман“, Издателство „Народна младеж“, С., 1979
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Йовка Андреева, „Чирпан – люлката на Яворовата поезия“, сайт на БТС.
- ↑ Бисера Йосифова, „Георги Данчов – Зографина рисува Левски по спомен, опитва се да го освободи“, в-к „24 часа“, 1 февруари 2013 г.
- ↑ Елица Виткова, За творчеството на Алекси Изограф Воденски и Георги Данчов Зографина. // Нашето отечество България.
- Иванова Благовеста, Портретът през Българското възраждане, С., 2001, с. 15, 40 – 43.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Стефка Крачанова, „Стенописите на Георги Данчов-Зографина в църквата „Въведение Богородично“, сп. „Кула“
- Вера Динова-Русева, „Жив съм и ще живея. Със своите революционни, творчески и обществени дела Георги Данчов-Зографина заема достойно място в пантеона на великите българи“, в-к „Дума“, 9 август 2006
|
