Песента на Висоцки

Парче от китара, съдрана завеса,
разкъсани нерви и струни,
гори микрофона от трескава песен,
със грапави делнични думи.

И ето душата ми в миг се съблича,
куршумите бият на голо,
и всяка пътека към зоната ничия,
отрязва китарното соло.

Не е ли моята съвест монета,
усетила сладост в хазарта,
не са ли фалшиви и всички куплети,
със нея дошли на пазара.

Отново се късат китарните корди,
от тонове, гневно дълбоки,
и бият във мене горещи акорди,
не спирай Владимир Висоцки!

Ангел Кроснев
град Чирпан



{START_COUNTER}