Ода за чирпанското вино

В прозрачната чаша на тънки кристали,
рубинено слънце се мята,
излишни са тука комплименти, похвали,
това е кръвта на земята.

Която по здравите вени потича,
пенлива, чирпанска, богата,
опива с дъха си на младо момиче,
запалено, страстно и свято.

И всяка фибра в гърдите запява,
очите блестят, като пещи,
в такива моменти какво ми остава,
освен да те любя горещо.

Това е чирпанското вино, което,
се пие със свята молитва,
то още в очите на Яворов свети,
и Господ в неделя от него опитва.

Ангел Кроснев
град Чирпан




{START_COUNTER}