На Димитър Данаилов

Далеч от грим и столични капризи,
и стълби за атаките нагоре,
надяна бяла, поетична риза,
в едно градче сред равното Загоре.

И твоя корен с буйните си жили,
в мека пръст се вряза, като ножа,
дали оттам не са ония сили,
които и на съне те тревожат.

Преливат, като бухнало шампанско,
на мислите среднощните кристали,
в една открита изповед Чирпанска,
проблясват остри стихове-кинжали.

Тогава другаруваш сас звездите,
с цигарата и празната си чаша,
и колко сълзи глътнаха очите,
защото сам наистина е страшно.

Но пак, когато в утрото те близва,
на слънцето запаленият скиптър,
далеч от грим, суетност и капризи,
в градчето ти си нашия Димитър.

Ангел Кроснев
град Чирпан



{START_COUNTER}