Извънбрачните жени

През входове чужди, към скрити тавани,
с товара на риска през зла тишина,
поемат нагоре, където желани,
танцуват под мека, дискрет светлина,

Изстръпнали устните лепнат от сладост,
кръвта, като кипнало вино шуми,
фаталните грешки на ранната младост,
умират в стихия от страстни вълни.

Те тук разцъфтяват и няколко часа,
окрали от джоба на сивия ден,
се любят и с топлите звуци на джаза,
страхът си отива, от обич сразен.

И знаят че утре градът ще отвори,
за тях, острозъба, морална уста,
но всичко презрели, пак тръгват нагоре,
и скръцва, мансардната тежка врата.

Ангел Кроснев
град Чирпан



{START_COUNTER}